Жълтурчета |
Клетвата, дадена му от болярите, със сигурност включва следния текст:
При цар Михаил никой нямаше право да събира каквито и да било билки поради страдание от затвор.
Вярно е, че както тогава, така и сега сред билкарите е съществувало и все още съществува убеждението, че умен лекар ще отхвърли „от прага“. Най-малкото вярата, че самата природа посочва на човека как и какво да лекува. Например, вярваше се, че чернодробната трева, която има формата на листа като черен дроб, лекува нейното заболяване, а жълтият сок от жълтурчета облекчава жълтеница. Това не е потвърдено във всеки случай. Но да бъдеш заблуден относно очаквания ефект не е Бог знае какъв вид неприятности, само ако нямаше вреда. Проблемът е, че ако има вярване за полезността на растението в случаите, когато използването му носи непоправима вреда. Идеята за жълтурчета като добър млечен агент се оказа фалшива и опасна. Трябва да се отбележи, че самите животни няма да ядат поради неприятната миризма и горчив вкус на хапване на жълтурчета в количества, вредни за здравето им. Друго нещо е, когато се храни. Съобщени са случаи на отравяне с жълтурчета на кози и свине.
Факт е, че алкалоидите, съдържащи се в билката жълтурчета (в нея има до 2%, до 4% в корените), по своя ефект, макар и по-слаби, наподобяват действието на алкалоидите. Алкалоидите парализират централната нервна система и сърцето, окончанията на сензорните нерви, дишането и стимулират скелетните мускули и червата. Забележително е, че това не пречи на употребата на прясна трева със сол във ветеринарната медицина като слабително средство за тимпанични овце.
Жълтурчето е многогодишно растение от семейство макови с жълт млечен сок, който обилно тече, когато стъблата и особено корените се откъснат. Стъблото - разклонено, възло, кухо, високо 50-100 см. Листата са меки, перисто разделени на повече или по-големи странични лобове и по-голям терминален лоб, зелен отгоре и сив отдолу. Цветята са жълти, събрани в 3-8 на прости чадъри. Плодът е под формата на шушулка с дължина до 5 см. Растението цъфти от пролетта до есента. Всички части от него са отровни. С. Г. Андреев |
Градинска четка | Чехли (Cypripedium) |
---|
Нови рецепти